Чесънът и неговото действие върху нас
Чесънът е познат на хората от древността. Данни за това са намерени в надписи с клинопис върху глинени плочки още от третото столетие преди новата ера. Те съобщават за бунта на работниците, строящи египетските пирамиди, които протестирали, че не получават редовно дневната дажба от чесън. В Европа “царят на подправките” идва преди 5хил. години от Египет. Растението подправка от семейството на лука се отглежда в цяла Южна Европа, балканските страни, Египет, Китай и САЩ. За силата на вкуса му като подправка и здравословното му въздействие върху организма допринася наличието на съдържащи сяра вещества алийн и алицин.
Те са чувствителни на промените в температурата на въздуха и на въздействието от кислорода в него. Все още не е установено на кои от съединенията на сярата се дължи полезното действие на чесъна. Сигурно е обаче, че не се дължи само на една отделна субстанция: синтетичният алицин няма същия спектър на действие, както естествените вещества, съдържащи се в пресния чесън. Чесънът възпрепятства развитието на бактерии в храните и подобрява храносмилането. Все още се подлагат на изследвания останалите ефекти: намаляване съдържанието на масти в кръвта, спадане на кръвното налягане и защо се употребява при други заболявания. Резултатите са получени от досегашните изследвания върху животни и от биохимични измервания, например с ензимите. Решаващи са както продължителността на терапията, така и дозирането на количеството. В някои страни специалистите препоръчват една средна доза от 4г. пресен чесън (от 1 до 2 малки скилидки).
Набавяне, съхраняване, приготвяне
Купуват се само сухи глави, твърди и без петънца по външните люспи. Силната миризма е белег за повредена месеста част, защото ароматичните вещества не се отделят от здравите скилидки. Цветът на обвивката няма значение за качеството и съдържанието на полезните вещества в него. Има сортове с бял, светлокафяв и розов цвят. Всички видове се съхраняват на хладно и проветриво място. Сплетените на плитка стръкове и глави са красива украса за кухнята, но тогава те променят качеството и вкуса си. Замразеният чесън намалява силата на подправянето. Когато по скилидките има кафяви петна или кълнове, те се изрязват, защото са горчиви. Такива скилидки имат по-малко лютив вкус.
Колкото по-фино се смилат парченцата, толкова по-интензивен и ароматен е вкусът. При пържене в много гореща мазнина чесънът става горчив. По-добре е да се готви заедно с другите продукти, да се задушава за кратко време на тих огън. Тогава придобива вкус, подобен на орех. Едва ли може да се направи нещо, за да не се усещат “последствията” от ядене на чесън. Познатите средства, като сдъвкване на магданоз, зърна кафе, карамфил или мляко, нямат почти никакво въздействие.
Свързани статии
Още от тази категория
