Инсулинова резистентност: симптоми, коремни мазнини и как се разбира дали я имаме

Трудно свалям килограми. Трупам около корема. Следобед ми се яде сладко. След хранене ми се доспива.

Днес почти всеки от тези проблеми може да бъде последван от едно и също обяснение в социалните мрежи: „Имаш инсулинова резистентност.“

Само че не е толкова просто. Инсулиновата резистентност е реален метаболитен проблем, но много хора с нея нямат никакви очевидни симптоми. А гладът за шоколад или няколко сантиметра повече около талията сами по себе си не поставят диагноза.

Какво всъщност прави инсулинът?

След като се нахраним, част от въглехидратите се разграждат до глюкоза и нивото ѝ в кръвта се повишава.

Панкреасът отделя инсулин – хормон, който помага на глюкозата да навлезе в клетките, където може да бъде използвана за енергия или съхранена.

При инсулинова резистентност мускулите, мастната тъкан и черният дроб не реагират толкова добре на този сигнал. Организмът започва да отделя повече инсулин, за да постигне същия ефект.

Има ли симптоми?

Това е моментът, в който интернет често подвежда.

Инсулиновата резистентност обикновено няма специфични симптоми. Човек може да я има години наред, без да усеща нещо необичайно.

Има обаче фактори и състояния, при които рискът е по-висок:

А гладът за сладко?

Може да присъства, но не е тест за инсулинова резистентност.

Недоспиване, големи паузи между храненията, твърде ограничителна диета, стрес и просто навик също могат да ни накарат да посегнем към сладкото.

Защо толкова се говори за коремните мазнини?

По-голямата обиколка на талията и особено натрупването на висцерални мазнини около вътрешните органи се свързват с по-висок метаболитен риск и по-често се срещат при хора с инсулинова резистентност.

Но връзката работи и в двете посоки – не можем да погледнем нечий корем и да заключим какъв е инсулинът му.

И ако сте попадали на твърдения, че всяко натрупване около талията е непременно „кортизолов корем“, вижте и материала ни за кортизоловото лице и кортизоловия корем.

Как се установява?

Тук има една важна подробност: в ежедневната медицина обикновено не се поставя диагноза „инсулинова резистентност“ само въз основа на един универсален тест.

Когато лекарят оценява риска от предиабет и диабет, най-често се използват:

А HOMA-IR?

HOMA-IR се изчислява чрез стойностите на глюкоза и инсулин на гладно и често се среща в лабораторните пакети за „инсулинова резистентност“.

Той може да даде допълнителна информация, но няма една универсална гранична стойност, която сама да поставя диагноза при всеки човек. Резултатът трябва да се разглежда заедно с останалите показатели и медицинската картина.

Какво реално подобрява инсулиновата чувствителност?

Не детокс, не чай и не добавка с обещание да „нулира инсулина“.

Движението

Мускулите използват голямо количество глюкоза и физическата активност подобрява начина, по който тялото реагира на инсулина.

Полезни са както ходенето и другата ежедневна активност, така и силовите тренировки.

Намаляване на теглото, ако има наднормено тегло

Дори умереното отслабване може да подобри метаболитните показатели при хора с наднормено тегло или затлъстяване. Но човек не е длъжен да бъде слаб, за да има добра метаболитна форма – движението, мускулната маса и качеството на храненето имат значение независимо от кантара.

Храненето

Не е необходимо напълно да премахнем въглехидратите.

По-смислено е по-често да избираме зеленчуци, бобови храни, пълнозърнести продукти, източници на протеин и храни с повече фибри, а сладките напитки и силно преработените храни да останат по-скоро изключение.

Сън

Редовното недоспиване също не помага на метаболитното здраве. Ако се опитвате да оправите храненето и тренировките, но спите по пет часа всяка нощ, пропускате важна част от картината.

А лекарства?

При определени хора лекарят може да назначи медикаментозно лечение според конкретното състояние – например предиабет, диабет, затлъстяване или други заболявания.

Но лекарствата не се избират по това кое е най-популярно в социалните мрежи. Ако ви е интересна темата за GLP-1 медикаментите, вече разгледахме подробно Ozempic, Wegovy и Mounjaro – ползите и рисковете им.

Може ли инсулиновата резистентност да се подобри?

Да. При много хора инсулиновата чувствителност може значително да се подобри чрез повече движение, управление на теглото, качествено хранене и достатъчно сън.

По-важното е да не чакаме симптом, който може никога да не се появи. Ако има фамилна обремененост, по-голяма талия, предишен гестационен диабет, PCOS или други рискови фактори, изследването на кръвната захар има много повече смисъл от опитите да се разпознаем в списък със симптоми в Instagram.